Медал на честта: Кампанията в ръцете на войника

Аз не съм типичния любител на игрите със стрелба. Всяка друга година аз избирах „Call of Duty”, играех кампанията и после я връщах обратно в колекцията да събира прах. Докато се наслаждавах на кампаниите на игрите със стрелба, после не ги купувах заради хубавата кампания, а за да имам нещо в къщи за другите хора. Но онлайн игрите станаха все по-приложими и каненето на приятели да играят игрите намаля също. Аз си спомням преди години, когато играех „Медал на честта: Съюзнически нападения“ и нападението на брега на Нормадия. Светлината беше ужасна и аз си нямах идея по-какво трябва да стрелям и как най-добре да се предвижда от точка А до точка Б. Аз се научих, че е най-бързо и лесно да най-близкото прикритие и просто да унищожа враговете близо до мен. Като тичам и се моля, имам шанс. Когато военните стрелци еволюират, бягането и моленето се превръща в пръскане и молене. Нищо от това не е възможно във „Войникът“.

Тук съм отново аз на плажа и това е цяло ново приключение. Слънцето е изгряло и бунтовниците са навън. Като в игрите преди, аз избират най-добрия маршрут чрез който да се предвижвам от прикритие до прикритие докато чакам възможността да унищожа враговете. Аз научих набързо, че това е лош подход. Враговете използват тактика за прикритие и изглежда скъпо ценят своя живот. Сега стратегията е всичко. Да се движиш в прикритите коридори е бавно и досадно, но има смисъл. Колкото и примамливо да Ви изглежда да тичате сред тези момчета, много по-добре е да сте търпеливи и да използвате прикритието ефективно. Играта има нива, които представят нов контекстуален геймплей като нива където аз карах кола в една луда гонитба с пистолети. Устройствата за управление са отзивчиви и действията са интензивни. Нямаше коне, но беше забавно и чупех много неща наоколо.

Затова какво да очакваме от „Медал на честта: Кампанията в ръцете на войника“ ? Вероятно същите джунджурийки като при всяка една игра с войници.